За чувство жарко чувал съм, че имало легенда, за стрела вълшебна, отнасяща те в Рая или в Ада, за бог един, дето май стрелец си падал малко - разбрах, че Купидон се казвал, с второ име Изненада.
За онзи, дето знаел всичко твое лично, с поглед, властно покоряващ те във плен, но странно... нещо този път е по-различно: сега АЗ от нечий поглед съм смутен.
В гърдите си със ужас различавам розова стрела, а пред мене Купидон ме кани с мамещи очи и неусетно смело аз се включвам в новата игра и неусетно как потъвам във вселена от мечти.
Аз чувствам парещата болка на стрелата, тя рисува с връхчето си нежно в мене любовта, но... нещо пак не стига на душата, вече подозрителни й стават тези правила...
Но стига толкоз! Купидоне, прекрати играта! Аз не мога във догадки да живея... Негоднико проклет, защо обърка правилата?! Та ти забрави... да пронижеш НЕЯ!
