Пак си търся път между звездите. Пак избирам със затворени очи. Знаеш ли, така ми се отлита... ... Точно колкото ми се мълчи. Искам да изгубя всичко. Всичко! И да си направя свобода. Всички спомени със боцкащи иглички, всички думи, всички имена, всички обичи, които ме раниха, всички обичи, които не разбрах, всички чувства с маски като стихове, всички мои тъжни чудеса... Искам някой някъде да ме извика. Да приеме моята ранимост. И да ме обича. Тихо. Тихо. Някой, който иска да ме има.
