''Тя стъпва тихо по лъчите на слънцето. ... Тя ... минава през залеза, спрял над града. Тя отключва вратата на облака. Тя се спуска обратно с дъжда. Тя потича със капките сребърни. Тя се плъзга по листата заспали. Тя целува на струйки ръцете ти. Тя със устни лицето ти гали . Тя попива в пръстта и във мислите ти. Тя носи тръпчив аромат на бадеми. Тя не знае коя е. Но в огледалото Тя безумно прилича на мене... ''
